15 feb 2007, 13:07

КОГАТО ЗА ОБИЧ...

  Poesía
814 0 9

 

(рубая)

 

Когато за обич към теб остават само мечти,

край твоя Път  между Ада и Рая ти поседни,

тъгувайки по чар, що не може да съзерцаваш,

и на съдбата кажи: „Часовнико, не трябваш! Спри!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тъжничко...
  • Чудесно и тъжно !
    Поздрав!
  • някои са щастливи
    и без часовник...
    ...цял живот
    за други, въпросът си остава...
    хареса ми, сини усмивки
  • "тъгувайки по чар, що не може да съзерцаваш"
    Чар-ът има и други измерения...
    за това е ЧАР
    не е нужно да бъде търсен за да се съзерцава, улови го!

    Поздрав Вили! Много ме размисли...
  • Благодаря на всички, които ме четете!
    Етчи, Кити - за всеки от нас има по един часовник! Когато спре - казват, че не само човекът, но и спомените за него у скъпите му хора си отиват!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...