ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
15 февр. 2007 г., 13:07

КОГАТО ЗА ОБИЧ... 

  Поэзия
657 0 9

 

(рубая)

 

Когато за обич към теб остават само мечти,

край твоя Път  между Ада и Рая ти поседни,

тъгувайки по чар, що не може да съзерцаваш,

и на съдбата кажи: „Часовнико, не трябваш! Спри!”

© Вили Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • тъжничко...
  • Чудесно и тъжно !
    Поздрав!
  • някои са щастливи
    и без часовник...
    ...цял живот
    за други, въпросът си остава...
    хареса ми, сини усмивки
  • "тъгувайки по чар, що не може да съзерцаваш"
    Чар-ът има и други измерения...
    за това е ЧАР
    не е нужно да бъде търсен за да се съзерцава, улови го!

    Поздрав Вили! Много ме размисли...
  • Благодаря на всички, които ме четете!
    Етчи, Кити - за всеки от нас има по един часовник! Когато спре - казват, че не само човекът, но и спомените за него у скъпите му хора си отиват!
  • Поздрави и то мен, Вили!!!
  • И аз казвам да спре

    Поздрави, Вили!!!
  • Интересно е това което си написал.
    А какво ще стане, щом той спре?

    Поздрав и усмивка.
  • Хареса ми това,което си написал...
Предложения
: ??:??