15 февр. 2007 г., 13:07

КОГАТО ЗА ОБИЧ...

816 0 9

 

(рубая)

 

Когато за обич към теб остават само мечти,

край твоя Път  между Ада и Рая ти поседни,

тъгувайки по чар, що не може да съзерцаваш,

и на съдбата кажи: „Часовнико, не трябваш! Спри!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тъжничко...
  • Чудесно и тъжно !
    Поздрав!
  • някои са щастливи
    и без часовник...
    ...цял живот
    за други, въпросът си остава...
    хареса ми, сини усмивки
  • "тъгувайки по чар, що не може да съзерцаваш"
    Чар-ът има и други измерения...
    за това е ЧАР
    не е нужно да бъде търсен за да се съзерцава, улови го!

    Поздрав Вили! Много ме размисли...
  • Благодаря на всички, които ме четете!
    Етчи, Кити - за всеки от нас има по един часовник! Когато спре - казват, че не само човекът, но и спомените за него у скъпите му хора си отиват!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...