Feb 15, 2007, 1:07 PM

КОГАТО ЗА ОБИЧ...

  Poetry
813 0 9

 

(рубая)

 

Когато за обич към теб остават само мечти,

край твоя Път  между Ада и Рая ти поседни,

тъгувайки по чар, що не може да съзерцаваш,

и на съдбата кажи: „Часовнико, не трябваш! Спри!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • тъжничко...
  • Чудесно и тъжно !
    Поздрав!
  • някои са щастливи
    и без часовник...
    ...цял живот
    за други, въпросът си остава...
    хареса ми, сини усмивки
  • "тъгувайки по чар, що не може да съзерцаваш"
    Чар-ът има и други измерения...
    за това е ЧАР
    не е нужно да бъде търсен за да се съзерцава, улови го!

    Поздрав Вили! Много ме размисли...
  • Благодаря на всички, които ме четете!
    Етчи, Кити - за всеки от нас има по един часовник! Когато спре - казват, че не само човекът, но и спомените за него у скъпите му хора си отиват!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...