Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
27 jun 2007, 10:06

Когато залезът се мята... 

  Poesía
562 0 4
Когато залезът се мята
в огненото на сърцето си,
когато времето догаря
в пулса на минутите си.
Когато в тихото безвремие
между деня... нощта...
се приютяват сенки във зениците,
в залостената пустота на мислите.
Тогава тихо, и на пръсти,
докосвайки едва-едва земята,
пристига тя... неканената самота.
С очи от сълзите изплакани,
с ръце, по тежки от кинжал,
забива се във дланите ми алени,
дълбае рани с тиха жал.
И къса струни от душата ми.
Когато залезът догаря във очите,
когато пламенните чувства стихват,
от пепелта на огънят в гърдите
пристига сива самотата,
и къса струни от душата...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Когато дойде самотата ти просто залости вратата!!!
  • Събрало ти се е много от други неща, а сега ти избива... Не си го изкарвай на залеза...
  • И къса струни от душата ми......тъжно, защо миличка? А толкова хубаво си го написала, че и мен ме заболя сърцето.Бъди щастлива ,ДЖЕЙНИ!
  • Защо си толкова самотна Женичка?
    Не я пускай тази пуста самота,изгони я от живота си!
    Поздрав и целувка!
Propuestas
: ??:??