Когато залезът се мята...

Jun 27, 2007, 10:06 AM

Poetry

547 0 4

Когато залезът се мята
в огненото на сърцето си,
когато времето догаря
в пулса на минутите си.
Когато в тихото безвремие
между деня... нощта...
се приютяват сенки във зениците,
в залостената пустота на мислите.
Тогава тихо, и на пръсти,
докосвайки едва-едва земята,
пристига тя... неканената самота.
С очи от сълзите изплакани,
с ръце, по тежки от кинжал,
забива се във дланите ми алени,
дълбае рани с тиха жал.
И къса струни от душата ми.
Когато залезът догаря във очите,
когато пламенните чувства стихват,
от пепелта на огънят в гърдите
пристига сива самотата,
и къса струни от душата...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

svetlanal (Светлана Лажова)

2007-06-29T04:44:06+03:00

Когато дойде самотата ти просто залости вратата!!!
ria (Гергана Иванова)

2007-06-27T12:31:13+03:00

Събрало ти се е много от други неща, а сега ти избива... Не си го изкарвай на залеза...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-06-27T10:48:14+03:00

И къса струни от душата ми......тъжно, защо миличка? А толкова хубаво си го написала, че и мен ме заболя сърцето.Бъди щастлива ,ДЖЕЙНИ!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-06-27T10:27:23+03:00

Защо си толкова самотна Женичка?
Не я пускай тази пуста самота,изгони я от живота си!
Поздрав и целувка!