1 may 2011, 13:41

Когато замина за Алберобело

1.8K 0 8

  

 

 

           

                                                  Посветено на художник.

 

      Слънцето в моите сълзи  танцуваше.

      Ти защо тръгна за Алберобело?!

      Боже мой, идеш! Да ги рисуваш ли?!

      Как се рисува празна неделя!

 

      Те не са същите. Вече са  мръзнали.

      Толкова други са. Не ги ли видя?!                   

      Художнико мой, нарисувай ми  мъката.

      За радостта - закъсня.        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вчера прочетох друг вариант и той на мен повече ми хареса.
    Тук нещата са по- директни, а предния вариант ми звучеше по- интересно.
    Както и да го напишеш - много си добра!
    Усмихнат ден, Яна
  • Благодаря за подкрепата,Ели!
  • И на мен ми харесва така. Но последните две строфи си ги харесах в първия вариант
  • Скъпи мои гости,аз отново промених нещо в този стих.Убедена ,че е за добро,на мен вече ми харесва,аз съм доволна от резултата!!!
  • Харесах!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...