Посветено на художник.
Слънцето в моите сълзи танцуваше.
Ти защо тръгна за Алберобело?!
Боже мой, идеш! Да ги рисуваш ли?!
Как се рисува празна неделя!
Те не са същите. Вече са мръзнали.
Толкова други са. Не ги ли видя?!
Художнико мой, нарисувай ми мъката.
За радостта - закъсня.
© Цонка Петрова All rights reserved.
Тук нещата са по- директни, а предния вариант ми звучеше по- интересно.
Както и да го напишеш - много си добра!
Усмихнат ден, Яна