28 ene 2007, 3:33

Когато замълча...

  Poesía
934 0 19
Когато замълча...

... то е защото
неравната нишка
на моите истини
се спъва от възел
и стои неизпредена
къделята – облак
от трупани мигове...

Грапава хурка -
светкавица
трудно удържа
тежкото сиво
и руква порой
от жадни
за моите пръсти,
бързащи
капки.

И
то-
гава...
равно
и меко
върти се
вретеното,
леко припява,
бавно набъбва...
Тежък прешлен
го тегли надолу,
стабилно е,
откъсва,
дърпа,
пре-
сук-
ва,
подрежда
хаоса

в

м
е
н.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да живеят случайностите!
  • Случайно или не, се омотах в нишките ти, Ариадна Разказвай ощеее
  • Благодаря ти, Ниана
  • И на мен много ми хареса !
    Намери ме ...
    Няма случайни случайности ...
  • Светла, Ина, благодаря ви
    Ина, ти показа още една причина да не трием стиховете си - може би, попадайки в "Случайни", точният стих ще намери точният човек в точния момент и ще му даде точно това, от което той има нужда. Да живеят случайностите!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...