Когато замълча...
... то е защото
неравната нишка
на моите истини
се спъва от възел
и стои неизпредена
къделята – облак
от трупани мигове...
Грапава хурка -
светкавица
трудно удържа
тежкото сиво
и руква порой
от жадни
за моите пръсти,
бързащи
капки.
И
то-
гава...
равно
и меко
върти се
вретеното,
леко припява,
бавно набъбва...
Тежък прешлен
го тегли надолу,
стабилно е,
откъсва,
дърпа,
пре-
сук-
ва,
подрежда
хаоса
в
м
е
н.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
Разказвай ощеее