Jan 28, 2007, 3:33 AM

Когато замълча...

  Poetry
932 0 19
Когато замълча...

... то е защото
неравната нишка
на моите истини
се спъва от възел
и стои неизпредена
къделята – облак
от трупани мигове...

Грапава хурка -
светкавица
трудно удържа
тежкото сиво
и руква порой
от жадни
за моите пръсти,
бързащи
капки.

И
то-
гава...
равно
и меко
върти се
вретеното,
леко припява,
бавно набъбва...
Тежък прешлен
го тегли надолу,
стабилно е,
откъсва,
дърпа,
пре-
сук-
ва,
подрежда
хаоса

в

м
е
н.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да живеят случайностите!
  • Случайно или не, се омотах в нишките ти, Ариадна Разказвай ощеее
  • Благодаря ти, Ниана
  • И на мен много ми хареса !
    Намери ме ...
    Няма случайни случайности ...
  • Светла, Ина, благодаря ви
    Ина, ти показа още една причина да не трием стиховете си - може би, попадайки в "Случайни", точният стих ще намери точният човек в точния момент и ще му даде точно това, от което той има нужда. Да живеят случайностите!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...