28 янв. 2007 г., 03:33

Когато замълча...

935 0 19
Когато замълча...

... то е защото
неравната нишка
на моите истини
се спъва от възел
и стои неизпредена
къделята – облак
от трупани мигове...

Грапава хурка -
светкавица
трудно удържа
тежкото сиво
и руква порой
от жадни
за моите пръсти,
бързащи
капки.

И
то-
гава...
равно
и меко
върти се
вретеното,
леко припява,
бавно набъбва...
Тежък прешлен
го тегли надолу,
стабилно е,
откъсва,
дърпа,
пре-
сук-
ва,
подрежда
хаоса

в

м
е
н.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да живеят случайностите!
  • Случайно или не, се омотах в нишките ти, Ариадна Разказвай ощеее
  • Благодаря ти, Ниана
  • И на мен много ми хареса !
    Намери ме ...
    Няма случайни случайности ...
  • Светла, Ина, благодаря ви
    Ина, ти показа още една причина да не трием стиховете си - може би, попадайки в "Случайни", точният стих ще намери точният човек в точния момент и ще му даде точно това, от което той има нужда. Да живеят случайностите!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...