27 oct 2021, 8:37

Кой?

  Poesía » Otra
707 0 0

 

Изядох много череши.

И устните ми пареха до кръв.

И плюех аз костилките в шепи

в готовност за поредната мъст.

Разкъсваше ме гняв, омраза

и мокрех устни със спирт,

с поредната цигара

си мислех , че така се гаси пожара.

После се набих. Сама. И станах.

Погледнах се и се видях.

Кошмарен беше този сън и оттогава

приключих със съня.

Сега се взирам във цъфтежа

и гледам го със затворени очи.

Усещам как към мен се приближава пролет.

Не съм зелена.

Това е роклята ми.

А шапката ми е червена,

като черешата, узряла в мен.

Усетих мириса на лято.

Дочух писъка на чайките,

които погъделичкаха вълната в мен.

Сега безспорно зная, че смирението

е единствен бряг.

Римува се с любов и нищо друго,

а синонимът му е само в единствено число

и среден род (Небе).

Кажете ми, кой е този изкусен ваятел? -

Поставил снежинката върху есенен лист и после

как тя отлита и се влива в реката

и как започва да вали

топъл дъжд….

Кой?

27.10.2021

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...