27 окт. 2021 г., 08:37

Кой?

711 0 0

 

Изядох много череши.

И устните ми пареха до кръв.

И плюех аз костилките в шепи

в готовност за поредната мъст.

Разкъсваше ме гняв, омраза

и мокрех устни със спирт,

с поредната цигара

си мислех , че така се гаси пожара.

После се набих. Сама. И станах.

Погледнах се и се видях.

Кошмарен беше този сън и оттогава

приключих със съня.

Сега се взирам във цъфтежа

и гледам го със затворени очи.

Усещам как към мен се приближава пролет.

Не съм зелена.

Това е роклята ми.

А шапката ми е червена,

като черешата, узряла в мен.

Усетих мириса на лято.

Дочух писъка на чайките,

които погъделичкаха вълната в мен.

Сега безспорно зная, че смирението

е единствен бряг.

Римува се с любов и нищо друго,

а синонимът му е само в единствено число

и среден род (Небе).

Кажете ми, кой е този изкусен ваятел? -

Поставил снежинката върху есенен лист и после

как тя отлита и се влива в реката

и как започва да вали

топъл дъжд….

Кой?

27.10.2021

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...