Oct 27, 2021, 8:37 AM

Кой?

  Poetry » Other
708 0 0

 

Изядох много череши.

И устните ми пареха до кръв.

И плюех аз костилките в шепи

в готовност за поредната мъст.

Разкъсваше ме гняв, омраза

и мокрех устни със спирт,

с поредната цигара

си мислех , че така се гаси пожара.

После се набих. Сама. И станах.

Погледнах се и се видях.

Кошмарен беше този сън и оттогава

приключих със съня.

Сега се взирам във цъфтежа

и гледам го със затворени очи.

Усещам как към мен се приближава пролет.

Не съм зелена.

Това е роклята ми.

А шапката ми е червена,

като черешата, узряла в мен.

Усетих мириса на лято.

Дочух писъка на чайките,

които погъделичкаха вълната в мен.

Сега безспорно зная, че смирението

е единствен бряг.

Римува се с любов и нищо друго,

а синонимът му е само в единствено число

и среден род (Небе).

Кажете ми, кой е този изкусен ваятел? -

Поставил снежинката върху есенен лист и после

как тя отлита и се влива в реката

и как започва да вали

топъл дъжд….

Кой?

27.10.2021

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...