27.10.2021 г., 8:37

Кой?

713 0 0

 

Изядох много череши.

И устните ми пареха до кръв.

И плюех аз костилките в шепи

в готовност за поредната мъст.

Разкъсваше ме гняв, омраза

и мокрех устни със спирт,

с поредната цигара

си мислех , че така се гаси пожара.

После се набих. Сама. И станах.

Погледнах се и се видях.

Кошмарен беше този сън и оттогава

приключих със съня.

Сега се взирам във цъфтежа

и гледам го със затворени очи.

Усещам как към мен се приближава пролет.

Не съм зелена.

Това е роклята ми.

А шапката ми е червена,

като черешата, узряла в мен.

Усетих мириса на лято.

Дочух писъка на чайките,

които погъделичкаха вълната в мен.

Сега безспорно зная, че смирението

е единствен бряг.

Римува се с любов и нищо друго,

а синонимът му е само в единствено число

и среден род (Небе).

Кажете ми, кой е този изкусен ваятел? -

Поставил снежинката върху есенен лист и после

как тя отлита и се влива в реката

и как започва да вали

топъл дъжд….

Кой?

27.10.2021

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...