16 abr 2020, 19:38

Кой, аз ли? 

  Poesía
541 1 7

Подредих тишината,

поизбърсах праха.

Посгъстих синевата,

поизбелих върха.

Понаплисках листата,

позасилих дъжда.

Поразпръснах мъглата,

поизпратих нощта.

Потъркалях зората,

поразлях ясен ден.

Понашарих цветята,

посъбрах слънчев тен.

Понагалих лицата,

позагубили цвят.

Посъвзе се Земята,

просия в благодат.

 

Попревит от лумбаго,

Бог поглади брада.

Поусмихна се благо,

поздрави Пролетта.

 

 

15.04.2020

 

https://www.youtube.com/watch?v=qPQC_xd22o8

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не се сърдя, Ирина.Не ритам срещу ръжен.☺ За съжаление, природните стихии не са ни подвластни. Засега.☺☺☺
  • Не ми се сърди, но първото , което ми хрумна беше "Еееей, много тарикатско!"
    И не с полу, а с цяла усмивка 😊
  • Благодаря, Юри.
  • Хареса ми! Браво!
  • Деа, благодаря. Ина, реших да пролея малко светлина от гърненцето на израза "посмали малко", но капакът ми отговори "кой, аз ли?". Ако въпросът може да е отговор, де.☺Дано след като изчистих с дъжда, да не съм разляла и дезинфектант вместо светлина.☺Благодаря.
  • Аа, много ми хареса! Прочетох - поразлаях деня, но после се поправих
  • Много е хубаво!
Propuestas
: ??:??