Кой, аз ли?
Подредих тишината,
поизбърсах праха.
Посгъстих синевата,
поизбелих върха.
Понаплисках листата,
позасилих дъжда.
Поразпръснах мъглата,
поизпратих нощта.
Потъркалях зората,
поразлях ясен ден.
Понашарих цветята,
посъбрах слънчев тен.
Понагалих лицата,
позагубили цвят.
Посъвзе се Земята,
просия в благодат.
Попревит от лумбаго,
Бог поглади брада.
Поусмихна се благо,
поздрави Пролетта.
15.04.2020
https://www.youtube.com/watch?v=qPQC_xd22o8
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
