16 апр. 2020 г., 19:38

Кой, аз ли?

801 1 7

Подредих тишината,

поизбърсах праха.

Посгъстих синевата,

поизбелих върха.

Понаплисках листата,

позасилих дъжда.

Поразпръснах мъглата,

поизпратих нощта.

Потъркалях зората,

поразлях ясен ден.

Понашарих цветята,

посъбрах слънчев тен.

Понагалих лицата,

позагубили цвят.

Посъвзе се Земята,

просия в благодат.

 

Попревит от лумбаго,

Бог поглади брада.

Поусмихна се благо,

поздрави Пролетта.

 

 

15.04.2020

 

https://www.youtube.com/watch?v=qPQC_xd22o8

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се сърдя, Ирина.Не ритам срещу ръжен.☺ За съжаление, природните стихии не са ни подвластни. Засега.☺☺☺
  • Не ми се сърди, но първото , което ми хрумна беше "Еееей, много тарикатско!"
    И не с полу, а с цяла усмивка 😊
  • Благодаря, Юри.
  • Хареса ми! Браво!
  • Деа, благодаря. Ина, реших да пролея малко светлина от гърненцето на израза "посмали малко", но капакът ми отговори "кой, аз ли?". Ако въпросът може да е отговор, де.☺Дано след като изчистих с дъжда, да не съм разляла и дезинфектант вместо светлина.☺Благодаря.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...