Кой е този Човек
... навярно бил е тежък самотяга,
щом е нахълтал точно в моя дом –
подпрял си е тоягата на прага,
от хляба ми е хапнал мълчешком.
Изпил ми е последните три бири.
Лула тютюнец ми е изкадил –
додето аз по стръмните баири
скиторя по света недраг-немил.
Похапнал си е резен от салама.
В постелята ми сетне е преспал.
Щях да му стелна, ако бяхме двама.
Да го прегърна – братец окъснял,
Да му река: – Здравей, добро човече!
И подир миг: – Добре си ми дошъл!
Ужасно е в света, че всеки вече
се вглежда в тебе, гаче ли си вълк.
И тръгнал си в най-черните си доби.
Но те обичам! – който и да си.
Защото този свят е шепа Обич.
И само Любовта ще ни спаси.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
