ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 140
9 jun 2010, 21:56

Кой има право на живот

  Poesía
927 0 14

Седим си в кръчмата, като във Ада,

две вещици и тъжен общ рефрен...

Но не Лукавия, а Господ сяда

до нас и пълни чашите с абсент!

 

Словата ни, оръжие смъртоносно,

а погледите – огнени стрели

и между нас една любов виновно

очаква някой тук да ù прости!

 

Но на Отеца хич не му е лесно

греховните чеда да утеши,

да поведе към царството небесно

ранените, изгубени души...

 

Ти - Другата, която ме ограби!

Аз – Другата, която не простих!

Сега си пием чашите горчиви -

дописваме горчивия си стих!

 

От студ треперят истините голи –

чия е по-голямата вина...

За правото си на живот се моли

една на две разсечена Луна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0