9 jun 2010, 21:56

Кой има право на живот

  Poesía
924 0 14

Седим си в кръчмата, като във Ада,

две вещици и тъжен общ рефрен...

Но не Лукавия, а Господ сяда

до нас и пълни чашите с абсент!

 

Словата ни, оръжие смъртоносно,

а погледите – огнени стрели

и между нас една любов виновно

очаква някой тук да ù прости!

 

Но на Отеца хич не му е лесно

греховните чеда да утеши,

да поведе към царството небесно

ранените, изгубени души...

 

Ти - Другата, която ме ограби!

Аз – Другата, която не простих!

Сега си пием чашите горчиви -

дописваме горчивия си стих!

 

От студ треперят истините голи –

чия е по-голямата вина...

За правото си на живот се моли

една на две разсечена Луна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...