ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 140
Jun 9, 2010, 9:56 PM

Кой има право на живот

  Poetry
925 0 14

Седим си в кръчмата, като във Ада,

две вещици и тъжен общ рефрен...

Но не Лукавия, а Господ сяда

до нас и пълни чашите с абсент!

 

Словата ни, оръжие смъртоносно,

а погледите – огнени стрели

и между нас една любов виновно

очаква някой тук да ù прости!

 

Но на Отеца хич не му е лесно

греховните чеда да утеши,

да поведе към царството небесно

ранените, изгубени души...

 

Ти - Другата, която ме ограби!

Аз – Другата, която не простих!

Сега си пием чашите горчиви -

дописваме горчивия си стих!

 

От студ треперят истините голи –

чия е по-голямата вина...

За правото си на живот се моли

една на две разсечена Луна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0