ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 140
Jun 9, 2010, 9:56 PM

Кой има право на живот

  Poetry
926 0 14

Седим си в кръчмата, като във Ада,

две вещици и тъжен общ рефрен...

Но не Лукавия, а Господ сяда

до нас и пълни чашите с абсент!

 

Словата ни, оръжие смъртоносно,

а погледите – огнени стрели

и между нас една любов виновно

очаква някой тук да ù прости!

 

Но на Отеца хич не му е лесно

греховните чеда да утеши,

да поведе към царството небесно

ранените, изгубени души...

 

Ти - Другата, която ме ограби!

Аз – Другата, която не простих!

Сега си пием чашите горчиви -

дописваме горчивия си стих!

 

От студ треперят истините голи –

чия е по-голямата вина...

За правото си на живот се моли

една на две разсечена Луна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0