Кой има право на живот
Седим си в кръчмата, като във Ада,
две вещици и тъжен общ рефрен...
Но не Лукавия, а Господ сяда
до нас и пълни чашите с абсент!
Словата ни, оръжие смъртоносно,
а погледите – огнени стрели
и между нас една любов виновно
очаква някой тук да ù прости!
Но на Отеца хич не му е лесно
греховните чеда да утеши,
да поведе към царството небесно
ранените, изгубени души...
Ти - Другата, която ме ограби!
Аз – Другата, която не простих!
Сега си пием чашите горчиви -
дописваме горчивия си стих!
От студ треперят истините голи –
чия е по-голямата вина...
За правото си на живот се моли
една на две разсечена Луна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Иванова Все права защищены
