5 abr 2025, 19:41

Kой каквото премерил

  Poesía
453 4 7

Плачете, момчета, плачете дълбоко.

Посадете цветя, наторете земята.

Прекосете света, надълго и нашироко,

разкроете морето, закърпете го някак.

Че тежи и боли всичко дето не гасне.

Всичко дето държите в ръцете си бели.

Премълчете смъртта, голи и непораснали.

Излъжете я, Дявол ви вземе!

Усмихнете се рано, раними от вятъра

и ранени от нечия женска усмивка.

Но бъдете в честта си по-смели от всякога

и достойно плачете пред всичко.

Облечете се гордо, дръпнете завесите.

Дайте път на живота, „тревата да чака“.

Целунете децата. Наздраве за всекиго,

който знае кога за последно е плакал.

И накрая, момчета, кой каквото премерил.

Кой каквото раздал. И дано, по неволя,

се препъне смъртта пред очите на смелите…

надали ще познае, че всички сме голи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На един дьх написано! Хареса ми!
  • Благодаря!
  • Радвам се, че отново си тук, Ники!
    Винаги чета с удоволствие творбите ти!
  • Искрено ме усмихна.Видях,че си липсвала доста време и ти.Видях и защо.Радвам се,че отново си тук и в наоколото ми.
  • Стана ми студено от твоят отговор, Никита. Сигурно си имаш причини, които аз не зная. Но така да е.. Времето намества като изкълчена кост и отсява истинското от фалшивото, без сам да правиш ледени пързалки, на които по дупе да падат тези, които.......

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...