Kой каквото премерил
Плачете, момчета, плачете дълбоко.
Посадете цветя, наторете земята.
Прекосете света, надълго и нашироко,
разкроете морето, закърпете го някак.
Че тежи и боли всичко дето не гасне.
Всичко дето държите в ръцете си бели.
Премълчете смъртта, голи и непораснали.
Излъжете я, Дявол ви вземе!
Усмихнете се рано, раними от вятъра
и ранени от нечия женска усмивка.
Но бъдете в честта си по-смели от всякога
и достойно плачете пред всичко.
Облечете се гордо, дръпнете завесите.
Дайте път на живота, „тревата да чака“.
Целунете децата. Наздраве за всекиго,
който знае кога за последно е плакал.
И накрая, момчета, кой каквото премерил.
Кой каквото раздал. И дано, по неволя,
се препъне смъртта пред очите на смелите…
надали ще познае, че всички сме голи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
