Плачете, момчета, плачете дълбоко.
Посадете цветя, наторете земята.
Прекосете света, надълго и нашироко,
разкроете морето, закърпете го някак.
Че тежи и боли всичко дето не гасне.
Всичко дето държите в ръцете си бели.
Премълчете смъртта, голи и непораснали.
Излъжете я, Дявол ви вземе!
Усмихнете се рано, раними от вятъра
и ранени от нечия женска усмивка.
Но бъдете в честта си по-смели от всякога
и достойно плачете пред всичко. ...