1 ene 2009, 23:54

Кой ме чака...

  Poesía
828 0 20
Поемам
пътя към реката -
към моето
бленувано щастие.
Къде отивам?
Кой ме чака?
Щастлива съм -
като за първото
причастие.
Тя - достолепна
и спокойна
тече в коритото
си старо.
Пристъпвам боса
и спокойно
потапям в нея
жаркото си тяло.
С прегръдка мека
ме обгръща -
потръпва
цялата ми същност.
Не мога,
и не искам да се върна!
В реката
влюбена съм всъщност.


Там край реката

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...