smile1 (Валка) smile1 (Валка)
5 448
Jan 1, 2009, 11:54 PM

Кой ме чака...

  Poetry
845 0 20
Поемам
пътя към реката -
към моето
бленувано щастие.
Къде отивам?
Кой ме чака?
Щастлива съм -
като за първото
причастие.
Тя - достолепна
и спокойна
тече в коритото
си старо.
Пристъпвам боса
и спокойно
потапям в нея
жаркото си тяло.
С прегръдка мека
ме обгръща -
потръпва
цялата ми същност.
Не мога,
и не искам да се върна!
В реката
влюбена съм всъщност.


Там край реката

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0