smile1 (Валка) smile1 (Валка)
5 448
1.01.2009 г., 23:54

Кой ме чака...

830 0 20
Поемам
пътя към реката -
към моето
бленувано щастие.
Къде отивам?
Кой ме чака?
Щастлива съм -
като за първото
причастие.
Тя - достолепна
и спокойна
тече в коритото
си старо.
Пристъпвам боса
и спокойно
потапям в нея
жаркото си тяло.
С прегръдка мека
ме обгръща -
потръпва
цялата ми същност.
Не мога,
и не искам да се върна!
В реката
влюбена съм всъщност.


Там край реката

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0