1.01.2009 г., 23:54

Кой ме чака...

832 0 20
Поемам
пътя към реката -
към моето
бленувано щастие.
Къде отивам?
Кой ме чака?
Щастлива съм -
като за първото
причастие.
Тя - достолепна
и спокойна
тече в коритото
си старо.
Пристъпвам боса
и спокойно
потапям в нея
жаркото си тяло.
С прегръдка мека
ме обгръща -
потръпва
цялата ми същност.
Не мога,
и не искам да се върна!
В реката
влюбена съм всъщност.


Там край реката

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...