31 oct 2025, 19:41

Кой си

  Poesía
216 0 0

Тук не чакаме бъдещето.

Ние го пишем.

 

Но не с мечове, а с прах.

Не с надежда, а с вина.

 

Пишем с кръв, с думи, с мълчание —

не на хартия,

а върху кожата на времето.

 

Всеки ред — белег.

Всяко мълчание — съдба.

 

И думите ни се превръщат в руини,

преди да ги дочете някой друг.

 

Виждаш ли още лицето си —

или вече носиш маска,

изкована от спомени,

по времената на страх и отчаяние?

 

Може би тогава светлината угасна.

Може би тогава се роди сянката.

 

Кога за последен път погледна себе си

и наистина видя кой си?

 

Не отражението в огледалото,

а онзи, който стои зад очите.

Този, който мълчи,

когато думите са лъжливи.

 

Колко пъти си се срещал с него —

в съня, в болката,

в мрака между две въздишки?

 

И когато се погледнеш,

когато се приемеш

такъв, какъвто си —

тогава пишеш,

за да си спомниш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© kompot Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

La obra participa en el concurso:

32 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...