31 окт. 2025 г., 19:41

Кой си

215 0 0

Тук не чакаме бъдещето.

Ние го пишем.

 

Но не с мечове, а с прах.

Не с надежда, а с вина.

 

Пишем с кръв, с думи, с мълчание —

не на хартия,

а върху кожата на времето.

 

Всеки ред — белег.

Всяко мълчание — съдба.

 

И думите ни се превръщат в руини,

преди да ги дочете някой друг.

 

Виждаш ли още лицето си —

или вече носиш маска,

изкована от спомени,

по времената на страх и отчаяние?

 

Може би тогава светлината угасна.

Може би тогава се роди сянката.

 

Кога за последен път погледна себе си

и наистина видя кой си?

 

Не отражението в огледалото,

а онзи, който стои зад очите.

Този, който мълчи,

когато думите са лъжливи.

 

Колко пъти си се срещал с него —

в съня, в болката,

в мрака между две въздишки?

 

И когато се погледнеш,

когато се приемеш

такъв, какъвто си —

тогава пишеш,

за да си спомниш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© kompot Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Произведение участвует в конкурсе:

32 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...