Oct 31, 2025, 7:41 PM

Кой си

  Poetry
213 0 0

Тук не чакаме бъдещето.

Ние го пишем.

 

Но не с мечове, а с прах.

Не с надежда, а с вина.

 

Пишем с кръв, с думи, с мълчание —

не на хартия,

а върху кожата на времето.

 

Всеки ред — белег.

Всяко мълчание — съдба.

 

И думите ни се превръщат в руини,

преди да ги дочете някой друг.

 

Виждаш ли още лицето си —

или вече носиш маска,

изкована от спомени,

по времената на страх и отчаяние?

 

Може би тогава светлината угасна.

Може би тогава се роди сянката.

 

Кога за последен път погледна себе си

и наистина видя кой си?

 

Не отражението в огледалото,

а онзи, който стои зад очите.

Този, който мълчи,

когато думите са лъжливи.

 

Колко пъти си се срещал с него —

в съня, в болката,

в мрака между две въздишки?

 

И когато се погледнеш,

когато се приемеш

такъв, какъвто си —

тогава пишеш,

за да си спомниш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© kompot All rights reserved. ✍️ No AI Used

The work is a contestant:

32 place

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...