26 feb 2013, 9:11

Кой си ти?

Poesía » De amor

796 0 4

Кой си ти, така да ме усмихваш
със едно здравей и добро утро.
Сякаш с утрото ми влизаш
в къщата, и ми става топло, топло.
Кой си ти? Да питам ли лъчите
или може би луната и звездите.
Най-добре е да попитам ветровете.
Знаят те, нали прегръщат все посоките.
Може би ще те докоснат и ще сетят
твойта съшност с топлите вълни,
или просто моята усмивка
ще ти пратят с повей от мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

oksimoron (Христов)

2013-02-26T14:39:23+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

За сега е само странник,
в пазвата си носещ трепети.
Твоят бъдещ светъл празник,
който ще разпери пак крилете ти.

2013-02-26T12:27:05+02:00
suleimo (Дани Сулакова)

Усмих

2013-02-26T09:45:35+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!

2013-02-26T09:23:32+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0