8 abr 2010, 13:27

Кой си ти?

  Poesía » Otra
865 1 4

Кой съм аз?

Наследник на маймуни,

отломка жалка

на случаен взрив...

Безцелно ходещ

в самотата си мечтател,

обречен по ирония да свърши

жалък и отчаян,

ням и сив... 

 

Кой съм аз?

Животно със морал ли,

попаднало във вихъра

на скучен филм...

Орисан да се бори

със провала си бездарник,

някой, който си отива

защото някога е бил...

 

Кой съм аз?

Не съм това,

което другите си мислят,

не съм илюзия и дим

от вчерашния смог.

Аз съм някой,

който е обичан.

Откупен скъпо -

откупен със кръвта на Бог.

 

Това съм аз.

Не съм богат,

но съм свободен

и ми стига,

но знаеш ли –

въпросът простичък стои.

И наистина не е въпрос на книга,

а реално питане и то е -

Кой си ти?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво? Толкова много смисъл във формата на хубаво стихотворение...
    Пишеш впечатляващо.
  • Страхотно!!!
  • Хареса ми много!Прочетох и си зададох много въпроси.Поздрав!!!
  • Кой си ти?
    Впечатляващо!!!
    Задавали ли сме си въпроса - кои сме ние, ние ли избираме как да живеем, щастливи ли сме, знаещи ли сме, можещи ли сме???

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...