12 jun 2011, 11:11

Кой смее

  Poesía » Otra
944 0 17

 

Кой смее във мрежа да хваща ята,

полудели за среща с родна земя,

с криле да обхванат свойта мечта,

утеха да срещнат в свойте гнезда?

 

Кой смее да спира сега пролетта,

летежа ù властен да скършва в деня,

на кълнове млади да отнема мига

със устни да вкусват жадни деня?

 

Кой смее да спира лъча светлина

живот да дарява пред всяка врата,

да гали, да пали пъстроцветна дъга

и ириси сини да буди за обич така?

 

Полудял ли е този да спира зова

на птичата песен, на копнежа в света,

на свободния полет, на искрата в деня,

на желанието лудо за живот по света?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...