19 ene 2013, 9:19

Кой съм

  Poesía » Otra
876 0 0

Аз не съм господин Идеален,

не мислете мен за перфектен,

аз съм обикновен и реален,

аз съм толкоз дефектен…

 

Аз съм човек като тебе,

заченат също във грях,

дойдох на света като бебе

и неусетно и аз остарях.

 

Радост и сълзи, любов и омраза,

от живота аз всичко видях…

Но Бог ме обича, не ме наказа,

дори когато живеех във грях.

 

Понявга се смеех безгрижен,

танцувах и пеех на воля,

а друг път бях толкоз угрижен,

изпаднал пак във неволя.

 

Въпреки всичко живота обичам,

продължавам аз да се смея,

продължавам след фусти да тичам,

продължавам тъй, както умея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...