Аз не съм господин Идеален,

не мислете мен за перфектен,

аз съм обикновен и реален,

аз съм толкоз дефектен…

Аз съм човек като тебе,

заченат също във грях,

дойдох на света като бебе

и неусетно и аз остарях.

Радост и сълзи, любов и омраза,

от живота аз всичко видях…

Но Бог ме обича, не ме наказа,

дори когато живеех във грях.

Понявга се смеех безгрижен,

танцувах и пеех на воля,

а друг път бях толкоз угрижен,

изпаднал пак във неволя.

Въпреки всичко живота обичам,

продължавам аз да се смея,

продължавам след фусти да тичам,

продължавам тъй, както умея!