19.01.2013 г., 9:19

Кой съм

866 0 0

Аз не съм господин Идеален,

не мислете мен за перфектен,

аз съм обикновен и реален,

аз съм толкоз дефектен…

 

Аз съм човек като тебе,

заченат също във грях,

дойдох на света като бебе

и неусетно и аз остарях.

 

Радост и сълзи, любов и омраза,

от живота аз всичко видях…

Но Бог ме обича, не ме наказа,

дори когато живеех във грях.

 

Понявга се смеех безгрижен,

танцувах и пеех на воля,

а друг път бях толкоз угрижен,

изпаднал пак във неволя.

 

Въпреки всичко живота обичам,

продължавам аз да се смея,

продължавам след фусти да тичам,

продължавам тъй, както умея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...