Jan 19, 2013, 9:19 AM

Кой съм

  Poetry » Other
867 0 0

Аз не съм господин Идеален,

не мислете мен за перфектен,

аз съм обикновен и реален,

аз съм толкоз дефектен…

 

Аз съм човек като тебе,

заченат също във грях,

дойдох на света като бебе

и неусетно и аз остарях.

 

Радост и сълзи, любов и омраза,

от живота аз всичко видях…

Но Бог ме обича, не ме наказа,

дори когато живеех във грях.

 

Понявга се смеех безгрижен,

танцувах и пеех на воля,

а друг път бях толкоз угрижен,

изпаднал пак във неволя.

 

Въпреки всичко живота обичам,

продължавам аз да се смея,

продължавам след фусти да тичам,

продължавам тъй, както умея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...