28 oct 2022, 12:03

Кой съм аз

  Poesía » Otra
588 5 4

Във днешно време ние сме богати

на чувства всякакви и на сърца,

защото в гардероба ни прикрити

си имаме достатъчно лица.

 

И просто имаме лице за всеки,

дори му слагаме и нужен глас,

където трябва правим и пътеки

и Боже мили – даже вярват в нас.

 

Понякога започвам да се питам

аз имам ли за себе си лице

и иска ми се, но не ще извикам

„къде изчезна моето сърце?”.

 

Тъй ползваме свободно арсенала

от сътворените от нас лица –

за истинското място не остана,

защото ни приучват от деца.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© toti Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интересно и точно описание си направил на факта, че вече нямаме едно лице, а толкова, според случая и мястото, където се намираме. Имаш много идеи в главата, които ги реализираш в хубави стихчета. Браво Тоти!
  • В днешно време всички слагаме маски. Трудно е да се срещнеш със самия себе си. Много ми хареса!
  • Страхотно е, Тоти! И толкова истинско!

    "Понякога започвам да се питам
    аз имам ли за себе си лице."!!!!

    Този арсенал "от сътворените от нас лица" ни обезличава и води до загубване на истинската ни същност. Много актуално и болезнено стихотворение! Браво!
  • За съжаление е така. Но с вярата в Бога си връщаме истинското лице, защото друго нямаме. Другите се лъжа върху лъжа, която вместо да ни улеснява, ни пречи да живеем. Благодаря, Тоти, че го написа. Важно е да си казваме горчивата истина, защото иначе ще живеем в илюзия, която ни замъглява вътрешните очи.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...