toti555 (toti)
135 951
28 oct 2022, 12:03

Кой съм аз 

  Poesía » Otra
325 5 4

Във днешно време ние сме богати

на чувства всякакви и на сърца,

защото в гардероба ни прикрити

си имаме достатъчно лица.

 

И просто имаме лице за всеки,

дори му слагаме и нужен глас,

където трябва правим и пътеки

и Боже мили – даже вярват в нас.

 

Понякога започвам да се питам

аз имам ли за себе си лице

и иска ми се, но не ще извикам

„къде изчезна моето сърце?”.

 

Тъй ползваме свободно арсенала

от сътворените от нас лица –

за истинското място не остана,

защото ни приучват от деца.

 

© toti Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Кой съм аз?
toti555 (toti) toti555
Cuadros » Gráficos por ordenador
Кой съм аз?
  418  6  6 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много интересно и точно описание си направил на факта, че вече нямаме едно лице, а толкова, според случая и мястото, където се намираме. Имаш много идеи в главата, които ги реализираш в хубави стихчета. Браво Тоти!
  • В днешно време всички слагаме маски. Трудно е да се срещнеш със самия себе си. Много ми хареса!
  • Страхотно е, Тоти! И толкова истинско!

    "Понякога започвам да се питам
    аз имам ли за себе си лице."!!!!

    Този арсенал "от сътворените от нас лица" ни обезличава и води до загубване на истинската ни същност. Много актуално и болезнено стихотворение! Браво!
  • За съжаление е така. Но с вярата в Бога си връщаме истинското лице, защото друго нямаме. Другите се лъжа върху лъжа, която вместо да ни улеснява, ни пречи да живеем. Благодаря, Тоти, че го написа. Важно е да си казваме горчивата истина, защото иначе ще живеем в илюзия, която ни замъглява вътрешните очи.
Propuestas
: ??:??