28.10.2022 г., 12:03

Кой съм аз

585 5 4

Във днешно време ние сме богати

на чувства всякакви и на сърца,

защото в гардероба ни прикрити

си имаме достатъчно лица.

 

И просто имаме лице за всеки,

дори му слагаме и нужен глас,

където трябва правим и пътеки

и Боже мили – даже вярват в нас.

 

Понякога започвам да се питам

аз имам ли за себе си лице

и иска ми се, но не ще извикам

„къде изчезна моето сърце?”.

 

Тъй ползваме свободно арсенала

от сътворените от нас лица –

за истинското място не остана,

защото ни приучват от деца.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© toti Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интересно и точно описание си направил на факта, че вече нямаме едно лице, а толкова, според случая и мястото, където се намираме. Имаш много идеи в главата, които ги реализираш в хубави стихчета. Браво Тоти!
  • В днешно време всички слагаме маски. Трудно е да се срещнеш със самия себе си. Много ми хареса!
  • Страхотно е, Тоти! И толкова истинско!

    "Понякога започвам да се питам
    аз имам ли за себе си лице."!!!!

    Този арсенал "от сътворените от нас лица" ни обезличава и води до загубване на истинската ни същност. Много актуално и болезнено стихотворение! Браво!
  • За съжаление е така. Но с вярата в Бога си връщаме истинското лице, защото друго нямаме. Другите се лъжа върху лъжа, която вместо да ни улеснява, ни пречи да живеем. Благодаря, Тоти, че го написа. Важно е да си казваме горчивата истина, защото иначе ще живеем в илюзия, която ни замъглява вътрешните очи.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...