Кой съм аз

Poetry » Other

586 5 4

Във днешно време ние сме богати

на чувства всякакви и на сърца,

защото в гардероба ни прикрити

си имаме достатъчно лица.

И просто имаме лице за всеки,

дори му слагаме и нужен глас,

където трябва правим и пътеки

и Боже мили – даже вярват в нас.

Понякога започвам да се питам

аз имам ли за себе си лице

и иска ми се, но не ще извикам

„къде изчезна моето сърце?”.

Тъй ползваме свободно арсенала

от сътворените от нас лица –

за истинското място не остана,

защото ни приучват от деца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

M1234567891 (Миночка Митева)

Много интересно и точно описание си направил на факта, че вече нямаме едно лице, а толкова, според случая и мястото, където се намираме. Имаш много идеи в главата, които ги реализираш в хубави стихчета. Браво Тоти!

2022-10-28T16:34:49+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

В днешно време всички слагаме маски. Трудно е да се срещнеш със самия себе си. Много ми хареса!

2022-10-28T14:40:51+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Страхотно е, Тоти! И толкова истинско!

"Понякога започвам да се питам
аз имам ли за себе си лице."!!!!

Този арсенал "от сътворените от нас лица" ни обезличава и води до загубване на истинската ни същност. Много актуално и болезнено стихотворение! Браво!

2022-10-28T13:43:02+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

За съжаление е така. Но с вярата в Бога си връщаме истинското лице, защото друго нямаме. Другите се лъжа върху лъжа, която вместо да ни улеснява, ни пречи да живеем. Благодаря, Тоти, че го написа. Важно е да си казваме горчивата истина, защото иначе ще живеем в илюзия, която ни замъглява вътрешните очи.

2022-10-28T13:09:49+03:00