Кой съм аз

Поэзия » Другая

587 5 4

Във днешно време ние сме богати

на чувства всякакви и на сърца,

защото в гардероба ни прикрити

си имаме достатъчно лица.

И просто имаме лице за всеки,

дори му слагаме и нужен глас,

където трябва правим и пътеки

и Боже мили – даже вярват в нас.

Понякога започвам да се питам

аз имам ли за себе си лице

и иска ми се, но не ще извикам

„къде изчезна моето сърце?”.

Тъй ползваме свободно арсенала

от сътворените от нас лица –

за истинското място не остана,

защото ни приучват от деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

M1234567891 (Миночка Митева)

Много интересно и точно описание си направил на факта, че вече нямаме едно лице, а толкова, според случая и мястото, където се намираме. Имаш много идеи в главата, които ги реализираш в хубави стихчета. Браво Тоти!

2022-10-28T16:34:49+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

В днешно време всички слагаме маски. Трудно е да се срещнеш със самия себе си. Много ми хареса!

2022-10-28T14:40:51+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Страхотно е, Тоти! И толкова истинско!

"Понякога започвам да се питам
аз имам ли за себе си лице."!!!!

Този арсенал "от сътворените от нас лица" ни обезличава и води до загубване на истинската ни същност. Много актуално и болезнено стихотворение! Браво!

2022-10-28T13:43:02+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

За съжаление е така. Но с вярата в Бога си връщаме истинското лице, защото друго нямаме. Другите се лъжа върху лъжа, която вместо да ни улеснява, ни пречи да живеем. Благодаря, Тоти, че го написа. Важно е да си казваме горчивата истина, защото иначе ще живеем в илюзия, която ни замъглява вътрешните очи.

2022-10-28T13:09:49+03:00