9 may 2010, 20:02

Кой тропа

  Poesía
1.5K 0 21

Кой почука на моето стъкло

Вятър дъжд или какво

Кой потропа на вратата моя

Или  на вятъра е воя...

Какво ли не в живота си не бях

Другите обичах и щадях

Сълзите чужди в шепите събирах

Болките в тъмница и прибирах

В съдбите клади аз горях

Бездомен скитник просяк бях

Ангел земен странник и утеха

За много бях утъпкана пътека

В горска тишина се крих

Сълзите мои там си трих

Кой сега отново тропа

На отворена врата...

По стъклото кой ли хлопа

Може би поредната съдба

Или вятър и дъжда...

Танц танцуват с моята душа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...