9 мая 2010 г., 20:02

Кой тропа

1.5K 0 21

Кой почука на моето стъкло

Вятър дъжд или какво

Кой потропа на вратата моя

Или  на вятъра е воя...

Какво ли не в живота си не бях

Другите обичах и щадях

Сълзите чужди в шепите събирах

Болките в тъмница и прибирах

В съдбите клади аз горях

Бездомен скитник просяк бях

Ангел земен странник и утеха

За много бях утъпкана пътека

В горска тишина се крих

Сълзите мои там си трих

Кой сега отново тропа

На отворена врата...

По стъклото кой ли хлопа

Може би поредната съдба

Или вятър и дъжда...

Танц танцуват с моята душа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...