9 oct 2013, 0:49

Кой в машина за сълзи ще се познае

  Poesía
516 0 0

От детските очи какво остана

 след хаоса в Сирийската страна?

 Болят като дълбока, тежка рана

 от още незапочнала война.

 

Те сякаш са пресъхнали герани.

Светът е ехо, който в тях кънти.

Нима бездушието поглед ще им стане? 

Кой вади с шило детските мечти?

 

Те искаха гнездо под своя стряха.

Те искаха безгрижни да летят.

Но хищни зъби полета им спряха.

Какъв е този всеозъбен свят?

 

Сега поемат с шепи милостиня.

По кучешки във клетката скимтят.

Решетъчно за тях небето синьо,

присъда е за детския им свят.

 

Машини за сълзи ли сме - кажете? 

Кой ще поеме цялата вина?

Защо безжалостно си режеме ръцете, 

създавайки война подир война?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...