9.10.2013 г., 0:49

Кой в машина за сълзи ще се познае

513 0 0

От детските очи какво остана

 след хаоса в Сирийската страна?

 Болят като дълбока, тежка рана

 от още незапочнала война.

 

Те сякаш са пресъхнали герани.

Светът е ехо, който в тях кънти.

Нима бездушието поглед ще им стане? 

Кой вади с шило детските мечти?

 

Те искаха гнездо под своя стряха.

Те искаха безгрижни да летят.

Но хищни зъби полета им спряха.

Какъв е този всеозъбен свят?

 

Сега поемат с шепи милостиня.

По кучешки във клетката скимтят.

Решетъчно за тях небето синьо,

присъда е за детския им свят.

 

Машини за сълзи ли сме - кажете? 

Кой ще поеме цялата вина?

Защо безжалостно си режеме ръцете, 

създавайки война подир война?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...