КОЙ ЗВЪНИ?

Кой звъни по телефона

и с приятен, нежен глас

ми нашепва неспокойно:

„Отгатни коя съм аз...

Може дълго да гадаеш,

много време ще ти дам,

но дали ще ме познаеш

и самата аз не знам?!”

Тя затвори телефона

и настъпи тишина,

аз излязох на балкона,

сам, под бледата луна...

Че гласът е женски, зная,

във това се уверих,

кой ли с мене си играе,

аз, за жалост, не открих.

Спомена, че ме познава,

че се казвам аз Емил,

че съм я забравил бързо

и че съм се променил.

Що за куриоз, се питам,

и загадка е това,

и защо се тя стовари

върху моята глава?

Казвам ви категорично

и кълна се тук пред вас,

че не съм я виждал лично

и не я познавам аз.

Хей, момиче, помогни ми,

аз те моля: не мълчи!

Как се казва твойто име?

Чуваш ли, не ме мъчи!

Но, изглежда, тя не чува,

крие тайната от мен,

продължава да флиртува,

а пък аз съм тъй смутен.

Кой звъни по телефона?

Няма да узная аз.

И напразно се терзая

всеки ден и всеки час...

19. 05. 1988 г.

Кюстендил