КОЙ ЗВЪНИ?
КОЙ ЗВЪНИ?
Кой звъни по телефона
и с приятен, нежен глас
ми нашепва неспокойно:
„Отгатни коя съм аз...
Може дълго да гадаеш,
много време ще ти дам,
но дали ще ме познаеш
и самата аз не знам?!”
Тя затвори телефона
и настъпи тишина,
аз излязох на балкона,
сам, под бледата луна...
Че гласът е женски, зная,
във това се уверих,
кой ли с мене си играе,
аз, за жалост, не открих.
Спомена, че ме познава,
че се казвам аз Емил,
че съм я забравил бързо
и че съм се променил.
Що за куриоз, се питам,
и загадка е това,
и защо се тя стовари
върху моята глава?
Казвам ви категорично
и кълна се тук пред вас,
че не съм я виждал лично
и не я познавам аз.
Хей, момиче, помогни ми,
аз те моля: не мълчи!
Как се казва твойто име?
Чуваш ли, не ме мъчи!
Но, изглежда, тя не чува,
крие тайната от мен,
продължава да флиртува,
а пък аз съм тъй смутен.
Кой звъни по телефона?
Няма да узная аз.
И напразно се терзая
всеки ден и всеки час...
19. 05. 1988 г.
Кюстендил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Петров Всички права запазени
