Кожа.

Poesía » Verso libre, Otra

736 1 11

Като съдрана кожа

душата ми увисна

...под сайванта...

като на пеленак

ми взеха бибероната

залъгвайки ме с

орехче...

като охлюв без черупка

съществото ми се влачи.

като зомби тропам по вратите

тропам за любов..!

...но никой не отваря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Цъки (Христо Манчев)

Няма.... Пък ша пия :P и повярвай мила.. нищо не разбираш.!

2017-09-03T16:02:41+03:00
valya_official (Valya Тodorova)

Стига си пил, продължавай да ме четеш... И аз съм имала много трудни моменти и повярвай, че те разбирам...

2017-09-03T16:00:18+03:00
Цъки (Христо Манчев)

Внимавай какво си пожелаваш момиче!

2017-09-03T15:57:59+03:00
valya_official (Valya Тodorova)

Хей, Цъки, смени алкохола... Този не ти действа добре! Чакам те пред вратата, да ти отворя...

2017-09-03T15:28:25+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не ти вярвам, Цъки! "До като очите виждат видело, сърцето иска". Така казваше баба, макар да беше на прага на смъртта. Макар преди това неведнъж да е призовавала смъртта, на прага И тя искаше живот.

2017-07-14T06:54:13+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0