Кожа.

Поэзия » Свободный стих, Другая

740 1 11

Като съдрана кожа

душата ми увисна

...под сайванта...

като на пеленак

ми взеха бибероната

залъгвайки ме с

орехче...

като охлюв без черупка

съществото ми се влачи.

като зомби тропам по вратите

тропам за любов..!

...но никой не отваря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Цъки (Христо Манчев)

Няма.... Пък ша пия :P и повярвай мила.. нищо не разбираш.!

2017-09-03T16:02:41+03:00
valya_official (Valya Тodorova)

Стига си пил, продължавай да ме четеш... И аз съм имала много трудни моменти и повярвай, че те разбирам...

2017-09-03T16:00:18+03:00
Цъки (Христо Манчев)

Внимавай какво си пожелаваш момиче!

2017-09-03T15:57:59+03:00
valya_official (Valya Тodorova)

Хей, Цъки, смени алкохола... Този не ти действа добре! Чакам те пред вратата, да ти отворя...

2017-09-03T15:28:25+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не ти вярвам, Цъки! "До като очите виждат видело, сърцето иска". Така казваше баба, макар да беше на прага на смъртта. Макар преди това неведнъж да е призовавала смъртта, на прага И тя искаше живот.

2017-07-14T06:54:13+03:00