30 ene 2008, 21:30

Колапс 

  Poesía
630 0 2

Сълзите се стичат,

образувайки локви от кръв,

толкова много приличат

на капчици дъжд.

Мечтите отлитат

като прелетни птици на юг,

очите заспиват

и идва кошмарният сън.

Животът колабира,

свличайки се надолу в гърч,

времето спира,

напомняйки смърт.

Няма нищо - бял хоризонт,

поглед без изражение в стената,

уплахата, нечутият зов

остават погребани в тишината.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??